НА СЪВРЕМЕННАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРАВОВА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
Дефиницията е правена по модела на финландската социална държава, известна като най-добре изградената съвременна социална/правова държава в Европа. Същевременно тя показва социалния и обществен модел на 8-те най-развити европейски социални/правови държави- Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, Германия,Австрия, Швейцария, които са с почти еднакъв социален строй и ниво на развитие на икономиката.
До сега в определенията за "социална държава" известни в Уикипедия и световните енциклопедии, социалната европейска държава (welfare state) бе представена само откъм нейната социална същност.
Дефиницията е първи първи опит в Европа да се представи европейската социална държава от демократичен и правов аспект.
Дефиницията предава сегашното достигнато състояние на социалната държава и показва пътищата за нейното развитие. Тя е замислена като идеология на социалната/правова европейска държава, а принципите на нейния демократичен модел"реалната демокрация", върху които се изгражда социалната и правова същност на държавата, са замислени като идеология на нейните политически носители и новата лява политическа идея на Европа.
Дефиницията е отворена система и подлежи на развитие и допълнения правени от гражданското общество от долу нагоре.
Социалната държава е стройно тяло от железни правила, елементи и механизми, които се съблюдават със силата на върховенството на закона. Тяхната нова същност революционно промени философски теории, властвали от древността до нашето съвремие и считани за аксиоми, като добави в 20-ти и 21-ви век много нови черти на демокрацията, постоянно развиваща се от древността до наши дни.
I. ИДЕОЛОГИЯ
Европейската социална държава поставя ЧОВЕКА И НЕГОВИТЕ НУЖДИ в центъра на своето внимание и се грижи да създаде за всеки свой гражданин материален и духовен просперитет с постоянно повишаващ се жизнен стандарт. Социалната държава има три стълба- (1) демократичен модел"реалната демокрация", (2) правовата и (3) национална държава.
II. ЕЛЕМЕНТИ
Социалната държава има следните елементи:
- две страни ( лица) на държавата - правова държава и социална държава. Двете страни на държавата взаимно се подпомагат, защитават и съхраняват.
- икономически модел - „социализиран капитализъм”, известен още като "капитализма с човешко лице" със силно производителна социална пазарна икономика и приоритетни отрасли с контролните функции на държавата в тях, със справедливо разпределение на собствеността, което не позволява натрупване на капитала в ръцете на малка шепа хора.
- социална система - „европейска социална държава”, която омекотява капитализма, защитава труда и свежда експлоатацията до минимум, не допуска съществуване на бедни хора и създава социално устойчиво общество; предоставя равнопоставено и еднакво за всички ползване на социалните услуги; свързана е като скачените съдове с резултата от икономиката.
- идеен граждански партиен модел с "политически плурализъм", партиите са носители на мощни идеи за бъдещото развитие на обществото, възникващи от долу нагоре като обединяват и реализират във властта каузите на гражданските организации,
- силна национална държава, защитаваща интересите на всеки гражданин и потребител, осигуряваща равнопоставено и еднакво на всеки свой гражданин сигурен и спокоен живот; с национален тип икономика и пазар отворена към Европа и в активно сътрудничество с нея; отстояваща териториалната цялост и национални интереси.
III. ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕЛ - РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ
В последните 20 години европейската социална държава достига в развитието си най-висок връх, като за неин демократичен модел се налага РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, чийто название идва от буквалния превод на Real Democracy .
По-рано ”реалната демокрация” е позната с други названия: „директна( пряка) демокрация” (direct democracy) или „непосредствена демокрация” (participative democracy). Реалната /истинска едмокрация е по-разширено понятие.
Принципите на реалната демокрация са вградени в правовата и социална същност на държавата.
РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ приема елементите на социалната държава като свои основни елементи, а за свои основни принципи тя е приела и развила принципа НАРОДОВЛАСТИЕ на гръцката демокрация, като към него в 20 век и 21 век е добавила още нови принципи:
IV. ПРИНЦИПИ: НАРОДОВЛАСТИЕ С ФОРМИТЕ НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ; СВОБОДА НА СЛОВОТО И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ, АНТИКОРУПЦИЯ И ПРАВОТО СЪС СИЛНО ДЕЙСТВИЕ НА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА; ПАТРИОТИЧНИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ С РАБОТА И ДЕЙСТВИЕ ЕДИНСТВЕНО В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ И ДЪРЖАВНИ ИНТЕРЕСИ; ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, СОЦИАЛНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ; СОЛИДАРНОСТ И ВЗАИМОПОМОЩ; ЕКОЛОГИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ;
(тези принципи не съществуват в другия световен демократичен модел- представителната американска демокрация)
- Реалната демокрация изисква националните богатства, благата на обществения продукт и средствата за производство да са разпределени справедливо и се ползват от цялото общество. Тя не позволява обществения продукт да се присвоява от 1% от обществото с ограбване на останалите 99%, нито този 1% да владее и определя количеството въздух, вода, небето и слънцето на останалите 99% от обществото.
- Социалната държава живее под силното действие на ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА, при което съдебната система e напълно отделена и независима от политическата власт и се явява НАДСТРОЙКАТА НА ОБЩЕСТВОТО, наблюдава, контролира и регулира действията на легално избраната политическа власт; а доброто работещо правораздаване и правоприлагане създава морала и внася справедливост в обществото, осигурява му спокоен и сигурен живот;
- Върховенството на закона пази и защитава социалната държава от деструктивни действия на политическата власт с нанасяне материален и духовен ущърб на държавата и обществото и рушене на самата социална държава.
- В социалната държава действа пълна свобода на словото, политическите убеждения и зачитане на човешките права;
- Държавата е изцяло деполитизирана, с механизми за деполитизация на съдебната и избирателна системи и залагана на професионалността в управлението на икономиката и държавата.
- Корупцията в държавната сфера и по всички етажи на властта е сведена до минимум чрез напълно прозрачно управление на държавата и икономиката и железни антикорупционни правила, залегнали в правовата държава;
- На обществото се дават мощни криле да твори, с пълна свобода на частната инициатива и на предприемаческия дух;
- Води се борба срещу монополите и същевременно не се допуска държавни и естествени монополи да се предават в частни ръце;
- Гради се силна производителна икономика с подпомагане от страна на държавата на малкия и среден бизнес и осигуряване на "равен старт за всеки";
- Силата на икономиката осигурява труд, достоен живот и достойни старини на всеки и тушираща всички етнически, социални и други противоречия в обществото;
- Силната икономика осигурява независимостта на държавата в Европа, където няма повече да се роди война, никой малък или голям народ не се кланя на никой „по-голям брат”;
- Държавниците управляват само в обществен интерес и носят персонална и политическа отговорност за лошо управление;
- Силното действие на върховенството на закона кара обществото да уважава закона, държи политиците в страх пред него, изгражда некорумпиран и непродажен политически елит, който се допитва и дава отчет пред данъкоплатците за всеки цент изхарчена пара и спира враговете на нацията още на границата.
- социалната европейска държава не допуска да има бедни хора, като въвежда реален социален минимум(РСМ), с койтогарантира на всеки член на обществото постоянен доход и с който изцяло и завинаги се ликвидира мизерията и бедността и се създава социално устойчиво общество. РСМ се актуализира с всеки ръст на БВП. В най- развитите европейски държави от групата на 8-те отличнички, РСМ е вече достигнал 1600 евро, като минималната заплата и минималната пенсия автоматично се нагласят по него;
- основен принцип на социалната държава е промененото отношение към парите, в нея парите обслужват хората, а не хората да обслужват парите, както е при неолибералната държава.
V. МЕХАНИЗМИ
Основните механизми, които реалната демокрация използва, са:
- механизмите на пряката демокрация - референдумите, придружени с предварителен широк обществен дебат;
- важен механизъм за деполитизацията на държавата е разделението на трите власти (съдебна, изпълнителна и законодателна) от политическата власт ;
- най–нов механизъм и перлата в короната на реалната демокрация е въведеното "четвърто разделение на властите" (конфликт на интереси), което антикорупционно разделя корпоративните интереси от властта и политиката и не допуска раждането на олигархия и на корпоративен политически модел, а парите и капиталите не управляват държавата.
- гражданите управляват държавата си, като постоянно се търсят нови инструменти за граждански контрол и инициативи над изпълнителната и законодателната власт и за минимизиране на влиянието на политическата власт над тях.
- в последно време започна да се използва нов механизъм - прозрачно управление на икономиката и държавата, което сваля до минимум корупцията в държавната сфера.
VI. КЛАСОВ СУБЕКТ
При социалната държава, Карл Маркс-овото класово понятие с противопоставянето между бедни и богати, наемен труд и капиталист е вече изцяло променено, понеже социалната държава е намерила начини да промени коренно капитализма описан в "Капитала" на Карл Маркс. Социалната държава е родила ново класово деление- ГОЛЯМАТА СРЕДНА КЛАСА и малката класа на богатите, с неантагонистичен сблъсък между тях, понеже голямата средната класа е УПРАВЛЯВАЩА.
Основни класи на социалната държава се явяват две :
1) класата на богатите хора
и
2) голямата средна класа на икономически добре обезпечени хора, свързани със съвременния капиталистически сектор, които са свободни да правят своя политически избор без техните гласове да бъдат купувани. Тя е управляващата класа в социалната държава.
Към средната класа спадат наемния труд, малките( и дори средни) предприемачи, хората със свободните професии, безработните и пенсионерите.
Средната класа се явява гръбнака на всяка добре развиваща се производителен тип икономика и най добрия данъкоплатец на държавата.
За това идеологически класов субект на РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ се явява голямата средната класа на обществото с всичките и съставки, за чиято защита и развитие социалната държава изработва добре смазани механизми.
VII. НОВ ПРОЧИТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА/ПРАВОВА ДЪРЖАВА - НОВАТА ЛЯВА ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕЯ
Най-често задаван въпрос е: "Лява или дясна е идеята на социалната европейска държава ?"
Идеята за "социалната държава" има една цел - да социализира капитализма и му предаде човешко лице. Тя е известна и с друго име "Държава на всеобщото благоденствие", позната на запад сназванието welfare state.
Социалната държава се ражда като лява политическа идея след появата на епохалното произведение "Капиталът" на Карл Маркс.
Първи опит за реализацията на новата лява идея правят комунистите в Октомврийската революция 1917 г. и създаването на СССР, но твърде неуспешен, защото комунистите не залагат демокрацията в своята идеология и това ги проваля.
В западна Европа идеята за социална държава( социализъм) се ражда първо в Германия непосредствено след II Световна война, за неин баща се смята християндемократа Лудвиг Ерхард развил идеята в известната си книга“Благоденствие за всички!“. Справедливата същност на социалната държава за кратко време я прави много популярна в Европа и нейното строителство се подема от всички европейски народи в края на 50-те и началото на 60-те години и продължава до сега в двете части на Европа, от различни политически носители и с различни политически системи.
В източна Европа тя се строи от комунистите по теориите на Сталин, в западна Европа тя се строи от социалисти/социалдемократи и центристи-християндемократи по теориите за "държавен капитализъм"( социализиран капитализъм) на английския ляв икономист Джон Мейнард Кейнс, който използва само "Капитала" на Карл Маркс.
Кейнс доразвива Маркс и показва начините по които да бъде изградена социалната държава. Той изгражда своята теория през 30-те години на 20-ти век, която Сталин също използва, понеже строения "социализъм" на източния блок не е нищо повече от вид "държавен капитализъм", но крайно изкривява Кейнс като изключително наблягане на държавата, без частна собственост в икономиката, отричане на малкия и среден производител и без пазарни функции.
Карл Маркс предвижда създаването на средната класа и включването в нея на малкия и среден производител, Ленин доразвива това виждане на Маркс в неговия НЕП, но Сталин го ликвидира, като ликвидира възможността за съществуването на частна собственост в икономиката.
Макар в последните си етапи с либерализацията на частната инициатива и предприемачески дух тя прие много от чертите на класическия либерален консерватизъм,социалната европейска държава остава лявата политическа идея на следвоенна Европа до сега.
Социалната държава бе успешно построена в Западна Европа като победи действалия до II Световна война "класически капитализъм"описан от Карл Маркс в "Капиталът", изпълни всички желания на Маркс и изцяло реализира своята мисия, така направи Маркс неактуален.
Социалната западноевропейска държава ликвидира изцяло експлоатацията на труда, несправедливото разпределение на печалбата, тя въведе социалното равенство и създаде социално справедливо общество със справедливото разпределение на обществения продукт и средствата за полза на цялото общество и за благоденствието на всеки свой гражданин.
А нейната силно действаща правова държава с безпрекословното изпълнение на закона ликвидира възможността да се трупа частна собственост на принципа "граби и беж" с грабеж на държавна собственост и на другите от обществото и дава единствена възможност частна собственост да се натрупва с честен труд на много поколения.
Социалната държава премахна изцяло бедността и мизерията и изгради социално устойчиво общество.
Социалната европейска държава има големи постижения:
(1)изгради свой демократичен модел- РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯс принципите: народовластие с формите на пряката демокрация; свобода на словото и политическите убеждения, антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; патриотичния национализъм с работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност; (2) изгради правова държава, която ликвидира корупцията, внесе справедливост в обществените отношения и създаде стабилност, спокоен и достоен живот за всеки гражданин, откри пътя на обществата към просперитета и благоденствието.
(3)постави на мястото на войната- демокрацията и мира инаправи нивото на демокрация единствения фактор за прогрес и благоденствие в Европа, действащ вече 67 години.
(4)променя класите в обществото, на мястото на пролетарията тя ражда голямата средна производителна класа на справедливостта и я прави управляваща класа.
Не стари от преди II Световна война "колониални запаси", нито американския следвоенен план "Маршал" за Европа направиха богати западноевропейските държави от групата на от 8-те най-развити европейски социални и правови държава-Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, а само железните принципи на тяхната реална демокрация, вградени в правовата и социална същност на държавата им.
В нашето съвремие демокрацията на едно общество се измерва с нивото на работене на правовата държава, те са взаимно свързани като скачени съдове. Колкото по-добре работи демокрацията в обществото, толкова по добре работи и правовата държана, тя ликвидира корупцията по всички нива, вкарва до цент обществения продукт в хазната за развитие на икономиката и социалната сфера, осигурява труд и работа на всички, пълни джобовете на хората, бързо вдига стандарта, обществото богатее с бързи крачки и отваря вратите за бързото развитие на икономиката и просперитета на обществото. Колкото е по-развита демокрацията в едно общество, толкова то е по богато и обратно.
Високоразвитата демокрация и демократично съзнание в нашето съвремие се считат за имунната система на обществото срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата, тя е главния фактор за материален и духовен просперитет на обществото.
Правова държава и развито демократично общество с лупа да търсиш няма да намериш в България година 2013, за това е и най-бедната в Европа. В навечерие на демокрацията 1989 г. българското общество нямаше нужната имунна система и за това допусна този толкова нещастен и бандитски преход.
2. Неолиберализмът- новия враг на социалната държава и метаморфозите на политическите и носители
В последните 30 години от развитието на човечеството "класическия капитализъм" бе заменен с нов вид капитализъм- "неолиберализъм"в неговия американски вариант, роден в Чикагската неолиберална икономическа школа на Милтън Фридмън, с водещата роля на САЩ като пръв икономически и военен хегемон, чийто големи корпорации и банки заграбват икономиката, националните богатства и парите на другите народи.
Неолиберализмът е не само "икономическа доктрина", а цяла ИДЕОЛОГИЯ, която мощно обхващаща целия социален живот и определя цялата ценностна система на обществото. Тя поставя в центъра на своето внимание парите и ги издига в култ, кара хората да обслужват парите.„Парите най-добре миришат и парите решават всичко” е станало аксиома на неолиберализма. Неолибералната логика е: "Държавата е лош стопанин и не в състояние да поддържа услугите, те трябва да бъдат приватизирани, частни банки няма да оцелеят без "парите" на данъкоплатците.”
Неолиберализмът бе поставен с политическа акт за държавна идеология на САЩ по време на управлението на Роналд Регън, който със специална политика го разпространи по цял свят. Той бе внесен в Европа през 80-те години през Англия от десните сили- консерваторите и донесе огромни беди и разрушения на Европа и света.
Неолиберализмът се различава с три характерни нови черти от "класическия капитализъм", описан в "Капиталът" на Карл Маркс:
1)глобален пазардействащ без правила и ограничения,с диктатура на пазара с незачитане на националната държава,
2)водеща финансоваолигархияотчастни банки, които натрупват капиталите с целия произведен обществен продукт и всички средства за производство в ръцете си и унищожава средната класа
3) отрича постигнатата от европейците в 20- ти век "реална демокрация" и я заробва.
Неолиберализмът има свой демократичен модел "представителната демокрация", в която не е застъпен нито един от принципите на реалната демокрация на европейската социална държава. В своята същност неолиберализма връща капитализма и обществените отношения в тяхната първоначална хищническа фаза от края на 19 век.
Първото, което неолиберализмът направи в Европа бе даликвидира левия политически фронти политическите носители на социалната държава- комунистите на изток и социалисти/социалдемократите с христояндемократите на запад.
През 80-те години на 20-ти век западноевропейските социалисти и центристи захвърлиха идеала на социалната държава и приеха неолибералната идеология.Те тогава бяха водещи сили в управленията на страните и използваха политическата си власт да започнат масова приватизация на държавната икономика и там, където правовата държава слабо работеше, те се корумпираха, ръководителите им използваха властта да станат богати хора. Така западноевропейските социалисти престанаха да защитават средната класа- главния класов субект на социалната държава и управляващата класа и станаха застъпници на едрите корпорации и частни банки.
Същата метаморфоза стана с комунистите в Източна Европа след 1989г., но в далеч по-криминални форми. Комунистите, които не познаваха и не приемаха демокрацията в своята идеология, не успяха да построят правови държави през време на своето полувековно управление в източноевропейския блок.
Липсата на правова държава и слабото работене на върховенството на закона отприщи пътищата за най-криминално заграбване на държавната собственост при започналата трансформация от "социализъм" в "капитализъм".
Още в края на 70-те години източните комунисти разрбаха, че губят съревнованието със запада по изграждане на социална държава( социализам). Но за да запазят властта, последните елити на единствените партии- Комунистическите, които държаха цялата власт в ръцете си в края на 80те години, побързаха да преименуват партиите от "комунистически" в "социалистически", захвърлиха идеала на социалната държава и възприеха изключително дясно насочената и ретроградна идеология на лихварския неолиберализъм с неговата фалшива "представителната демокрация" .Те бяха купени от американската "Отворено общество" да вкарат неолиберализма в страните си без да питат народа си с нито една форма на демокрацията и с лекота замениха своята система "социализъм" с "капитализъм/ неолиберализъм" , те и до сега не могат да обяснят на обществото си защо го направиха това и всачески се опитват да скрият истината от обществата си. В България неолиберализма бе вкаран с направата от послендия елит на БКП създал БСП на американския икономически план Ран Ът, а в Русия - с отдавна действащия стар американски план "Дълес".
Двете система- комунизъм и неолиберализъм си приличат само по едно- те са еднакви тоталитарни политически системи, които не зачитат демокрацията. Така комунистите след 1989 г. вкараха обществата си от една тоталитарна система в друга и спряха развитието на демокрацията.
В България, последния елит на БКП - 9 човека около Андрей Луканов преименува БКП от "комунистическа" в "социалистическа", същият регистрира чисто нова партия БСП, която вкара неолибералния икономически и обществен модел в България с поръчания от нея в Чикагската неолиберална икономическа школа американски план "Ран Ът". БСП първа възприе идеологията на неолиберализма, превърна се в кукловода на прехода и роди всички останали партии по свое подобие.
Тези последни елити на комунистическите партии с най-незаконни начини и средства започваха разграбват за себе си държавната собственост, от техните среди излязоха първите олигарси и мултимилионери станали такива за броени дни и години, така от "борци срещу капитализма" те се превърнаха"едри капиталисти" от най-хищнически вид, добили богатствата си с пладнешко ограбване на другите от обществото и добавили към политическата си власт нова- икономическа.
Олигарсите на новите социалистически партии заграбиха цялата икономика на страната и започнаха да раздават парчета от нея на "мои и свои хора", които от своя страна раждаха нови "свои"партии и в края на краищата се обособиха с майка си БСП в ОБЩА ПОЛИТИЧЕСКА МАФИЯ, която и с криминални средства продължава да държи властта и да ограбва народа си.
Много от западноевропейските социалисти започнаха да подпомагат кражбите на източноевропейските комунисти. Например австрийските социалисти, които бяха управляващи 80-90-те години мълчаливо и без угризение на съвестта приеха "на съхранение" в частните банки на Австрия крадените и изнесените от България капитали от българските комунисти.
Много от ръководителите на австрийските социалисти станаха богати хора от тези изнесени в техните банки капитали. Не е чудно, че и до сега австрийските социалисти продължават да подкрепят българските социалисти и са тези, които предложиха кандидатурата на Сергей Станишев за новия временен ръководител на ПЕС, те продължават да си затварят очите за грабежа на държавна собственост, който коства кръвта на българския народ.
В България държавната икономика на стойност над 130 милиарда долара бе разграбена и изнесена, българският народ остана без икономика и работни места, жизнения стандарт падна под екзистенц минимума за Европа, бе докаран до положение на най беден народ, загуби над 4 милиона човешки ресурси и почти половината от населението си, сполетя го най-голямата хуманитарна катастрофа за над 1300 години държавност, превърна се в най-бедния народ в Европа, с най-нисък жизнен стандарт, умираща и циганизираща се нация и държава.
Елитът на БКП, който регистрира "социалистическата партия БСП" я обяви за наследник на БКП", макар двете партии БКП и БСП да нямаха нищо идеологически общо. БКП беше марксическа партия и се бореше срещу капитализма, БСП от първия си час бе неолиберална партия в ръководството си само с едри капиталисти-олигарси и мултимилионери.
Така комунистите унищожиха своя идеал-най светлия и чист идеал на човечеството от 20-ти век, борил се срещу капитализма, бедността и мизерията, които той ражда.
Най-голяма вина имат източноевропейските комунисти, които провалиха не само комунистическия идеал, но и унищожиха своите събратя от западна Европа не участвали в техния грабеж.
Сега комунистите вече почти навсякъде са вън от всички парламенти(с малки изключения) и без никакво значение в политическия живот на страните. Въпреки своя провал, те продължават да не виждат причината за него-"липсата на демокрация в своята идеология", продължават да възвеличават Сталин и да въздишат по старите съветски времена и слава с мечтата за социално справедливото общество.
Комунистите продължават да не разбират, че "социално справедливо общество" не може да се строи без демокрация и Сталин, който изби 20 милиона обикновени хора, които не бяха съгласни с неговите тоталитарни методи на управляние, не можа да създаде основите на социално справедливо общество.
Поради отричане на демокрацията и правовата държава комунистите и до сега не могат да оценят постиженията на западноевропейската социална/правова държава, продължават да я наричат по старому"буржоазна държава" и да я отричат.
Така социалната европейска държава в двете части на Европа остана без политически носители и бе подложена на разрушителните атаки на неолиберализма.
Оказа се, че социалната държава поради характерната си особеност да бъде градена от народите от долу нагоре и действаща само в национални рамки, няма защитни сили срещу глобалния пазар на неолиберализма,незачитащ националните рамки и ликвидиращ националната държава.
Глобалния пазар на неолиберализма работещ стихийно, без правила и национални пазарни рамки, започна да изнася производствата и капиталите на развитите индустриални страни в зони с нископлатен труд и банкови офшорни райски кътчета предимно американски, като по този начин унищожава малките и средни производители-гръбнака на управляващата средна класа, съсипва производителната икономика на социалната държава и увеличава безработицата в нея.
А в страните с нискоразвита демокрация от източна и южна Европа, липсата на правова държава отвори вратите им за нахлуване на всякакви мошеници - инвеститори, водени от техните извънредно корумпирани политически елити, които заграбват националните богатства на народите и експлоатират обществата.
Поради липса на ляв и противопоставящ се фронт, неолибералите на ЕНП и тяхната проформа "опозиция" ПЕС станаха главните и единствени управляващи в Европа, неолиберализмът завладя изцяло политическото пространство на Европа и започна да нанася огромни разрушения на постигната демокрация.
Неолибералите не се интересуват да развиват демокрацията, управляват без да използват народовластието и основните принципи на реалната демокрация, вземат решения само със своето мнозинство в парламента, не се допитват до народите си, не ги интересува съдбата на средната класа, работят единствено за интересите на едрите корпорации и частни банки.
Неолибералната политика докара огромни външни дългове на държавите и за да бъдат те спрени или намалени, неолибералите, вместо да провеждат политика за развитие на икономиката със подпомагане на средната класа и малкия и среден производител в нея, вършат точно обратно-въвеждат стриктни икономии, които унищожават държавните и еднакво насочени към всеки гражданин социални услуги- образование и здравеопазване, правят ги частни и ограничават хората да се лекуват и образоват. А там където правовата държава не работи неолибералите са потънали в огромна корупция.
Управлението на неолибералите особено пагубно се отразява на ЕС. Цялото ръководство на ЕС е от неолиберали главно от ЕНП и ПЕС. Получили идеологията си( веруюто си) от САЩ, те стават сервилни на САЩ и провеждат неговата политика в Европа за дестабилизация на ЕС, Еврозоната и ликвидиране на еврото, като най-голям бъдещ конкурент на долара.
Последната конституция на ЕС -Лисабонския договор бе правен от неолиберали, които по искане на САЩ не заложиха избрани от европейските данъкоплатци органи на ЕС -тези ,чиито пари харчи Брюксел, а назначавани по неизвестни критерии. Това се използва от САЩ да назначава свои хора в ръководство на ЕС,които да провеждат неолиоберална политика в полза на САЩ.
ЕС не е държава, нито федерация или конфедерация, няма своя съдебна система и поради тази причина брюкселското ръководство е потънало в корупция. Вече 14 години не е правен нито един отчет на бюджета на ЕК.
3. Реалната демокрация на Европа е новата лява политическа идея и най-доброто оръжие за борба с неолиберализма!
Социалната европейска държава, в сравнение с неолибералната държава, е капиталистическа тип държава, която поставя човека и неговите нужди в центъра на своето внимание и се получава обратното - парите обслужват хората. Различните идеологии на двата модела тласкат тяхното развитие в корено различни посоки. За това, с влизането си в Европа, неолиберализмът влезе в антагонистичен сблъсък с европейската социална държава и започна да я руши.
"Социализъм" и "неолиберлизъм" са две коренно противоположни системи, "социализъм" значи да създаваш материали и духовни блага, а "неолиберализъм" - да разграждаш постигнатото до сега.
Социалната европейска държава става най-градивния обединителен идеал за цяла Европа, тя се строи с огромен ентусиазъм от всички европейски граждани. Това е могъщ и градивен обединителен идеал за всички европейци от ляво и дясно въпреки, че между тях е спусната Желязната завеса на Студената война.
В западна Европа социалната държава успешно се построи, в източна Европа не успя, защо?!
Защото западняците я построиха с много демокрация, даже развиха свой демократичен модел РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, а комунистите на изток не заложиха демокрация и не успяха да построят демократични държави, а построиха само тоталитарни държави без демокрация.
Социално справедливо общество не се строи без демокрация, това казва и Маркс, но неговите идеи бяха лошо реализирани от Сталин, който грешно реализира постановката на Маркс за "диктатура на пролетариата" като ликвидира свободата на словото и политическия плурализъм и остави само една партия сливайки я с държавата.
Провалът на комунизма започва със Сталин, но днешните комунисти продължават да не виждат това, да възвеличават Сталин и въздишат за неговото съветско време.
Комунистите след 1989 г. унищожиха всичко "социално", което бащите им бяха построили и ликвидираха идеала на социалната държава.
Но идеала на социална държава обаче не бе ликвидирана на запад, тя там остана без политически носители, но успя да устои атаките на неолиберализма и не помръдне социалния си модел. Западната европейска социална държава победи неолиберализма, макар да остана без политически носители.
Източно европейците, поради първата Студена война( 1947-1989 г), не познаваха западноевропейската социална държава и нейната реална демокрация, те и сега продължават да мислят със старото комунистическо мислене за "загнилия запад", да поставят целия лапад под един знаменател, въпреки, че в има два коренно различни Запада, с коренно различни демокрации- неолибералната държава с нейната "представителна демокрация" в лицето на англосаксонците-САЩ и Англия и европейската социална държава и нейната "реална демокрация" в лицето на 8-те най развити социални държави от северна и средна Европа.
Комунистите внесоха неолиберализма в източна Европа, страните 200% потънаха в неолиберална мъгла, социалните и държавни модела на почти всички източноевропейски страни станаха копия на този на САЩ, а САЩ от времето на Рейгън промени коренно политиката си в Европа разбирайки, че Европа няма до позволи повече да се роди война на нейна територия, нито САЩ да хвърля бомбите си.
САЩ приемна към друга външна политика, започна по "мирен път" да се докопва до националните богатства и парите на народите, като налага своя неолиберален модел използвайки нискоразивтата си демокрация и липсата на имунни системи на обществата, новите продажни и купени от него политически елити на страните и така ги прави пълни свои сателити и лесна плячка в ръцете си.
"Отворено общество" на финансовия магнати спекулант Джордж Сорос, направил богатствата си с заграбване парите на източноевропейските народи - един от трите инструмента на американската външна политика заедно с МВФ и СБ за разпространение на неолиберализма по света и в Европа, след 1989 г. спусна нова желязна информационна система и откри фронта на нова Втора Студена война в източноевропейските страни.
Цялото политическо пространство на България стана неолиберално, няма и помен от политическа партия или опозиционна( лява) политическа идея за борба срещу неолиберализма, защото българите продължават да не знаят за реалната демокрация и постиженията на западноевропейската социална държава и да наричат тези страни "буржоазни", демокрацията им "буржоазна", да поставят целия "Запад" под един знаменател и да говорят като време ОНО комунистическо за"загнилия запад".
В България сега липсва силна лява политическа идея, която да обедини левите сили под нея, за това и изцяло липсва ляво политическо пространство. Не случайно казваме, че в лявото политическо пространство в Блъгария има "много вожд и малко индианец", понеже единствения стремеж на неговите "вождове" е да влязат в Парламента за да се докопат до големите доходи раздаващи се в него.
След световната финансовата криза 2007 г. разразила се от неолиберален САЩ се видя крахът на неолиберализма и жизнеустойчивостта и хуманността на западноевропейската социална държава.
Там, където е изградена и действа добре работеща правова държава неолиберализма не бе допуснат и това са отново 8-те отличнички от северна и средна Европа, които не бяха засегнати от неолибералната криза- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария.
Кризата засегна само страните от южна и източна Европа, където правовата държава слабо работи или въобще не работи и отвори вратите за навлизането на неолиберализма с разрушаване на социалните им държави.
Сега социалната държава не е в разпад, а само във временна криза, понеже загуби своите политически носители.
А неолибералната държава е в разпад, неолиберален САЩ от 2007г. насам изпадна в 3 финансови фалита, света чака всеки момент четвъртия. Намираща се в най-ниското си стъпало американската икономика влачи кризата и за всички останали неолиберални държави от групата на англосаксонците- Англия, Ирландия ...
Социалната европейска държава показа своята жизненост и устойчивост, тя победи неолиберализма.
Западноевропейците много обичат своята социална държава и се борят за нейното запазване. Всички протести, които вървят сега в Европа, са за запазване и защита на европейската социална държава.
Сега света и Европа търсят новата лява политическа идея, този път не срещу класическия капитализъм, а срещу неолиберализма, която да замести старата лява политическа идея на социалната държава, да я запази от разрушения и развива, да намери новите си политически носители.
След дълги години на изследвания и наблюдения и 30 години живот във Финландия, считаща се за най-добре изградена социална и правова държава, аз намерих тази нова лява идея в лицето на демократичния модел на социалната държава "реалната демокрация", формулирах нейните принципи вградени в социалната и правова същност на държавата в нов тип ДЕФИНИЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА И ПРАВОВА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА ги представям за новата лява политическа идея срещу неолиберализма и неговото изгонване от Европа.
До сега в Уикипедия и световните енциклопедии, социалната европейска държава (welfare state) бе представена само откъм нейната социална същност. Дефиницията е първи първи опит в Европа да се представи европейската социална държава от демократичен и правов аспект.
Достигнах до извода, че реалната демокрация на европейската социална/правова държава е новата лява политическа идея на Европа за борба срещу неолиберализма- с едно кратко изречение ДЕМОКРАЦИЯТА СРЕЩУ НЕОЛИБЕРАЛИЗМА.
Това е мой научен принос към политическото пространство на Европа, но е насочен единствено към България с цел да спомогна за формирането на истинско ляво политическо пространство на България, което да я извади от дълбоката яма на националната и хуманитарна катастрофа от прехода- най-голямата в 1300 годишната и история.
В последно време се наблюдават такива тенденции в Европа- "Грилините" в Италия, "Сириза" в Гърция са политически движения носители на новата лява политическа идея -ЕВРОПЕЙСКАТА РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ СРЕЩУ НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, което ме радва много, защото виждам потвърждение на моите идеи. Не случайно новата лява идея пусна първо корени в тези страни и там се зараждат първите СОЦИАЛНИ РЕВОЛЮЦИИ в Европа, защото в тях неолиберализмът е нанесъл най-големи щети.
Автор Дора Апостолова-ръководител на идеологическото ядро на ДРД"Идея за България"
Хелзинки
15 юни 2011 г. актуализирана м. март 2013 г.
Хелзинки
Материала се намира под защитата на Creative Commons лиценз
Дефинициятае част от книгата на автора „ Реалната демокрация на Държавата на всеобщото благоденствие”
Дефиницията е вградена в натиснете >>>
ДОКРИНАТА на ДРД "Идея за България"
Прилежащи материали от същия автор:
АМЕРИКАНСКИЯТ НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ И ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
Представяне на филма "ОБСАДА. Неолиберализмът заробва демокрацията"
За автора ще прочетете повече в неговия БЛОГ